За Алекс ( от Алекс )

    Сигурно сте чули историята за успеха на момчето, което започна работа в голяма корпорация като раздавач на поща, и един ден я оглави? Градски мит или истина, друго момче разнасяше материали в малка фирма за ремонти, в един многомилионен град, и също успя. Но без да  оглави фирмата, нито забогатя неприлично, а откри  своята посока. И не беше еднопосочната улица на корпоративния свят, а посока в една вселена, видима за някои, по-невидима за други. Вселената няма посока нагоре, надолу, изток или запад.. Всичко е нагоре и всичко е север,(ако пожелаеш).  

     Две десетилетия по-късно, рядко се замислям за посоката. Посоката е пътя, пътя е дестинацията, а целта за мен е задължително недостижима. Дизайна е професия и начин на живот, няма крайна цел и не може да има. Променя се и ние се променяме с него. Всеки дизайн има завършена форма. Forma Finita ( Gio Ponti ), е чудесен и точен термин за това как една архитектурна форма е завършена само тогава, когато премахването или добавянето на какъвто и да е елемент в нея би нарушило тази идеална завършеност. Това обаче не е края на тази форма, а напротив, тук започва истинският и смисъл- ще влияе на околният свят-на хората, но и на всичко друго материално и нематериално, като неделима част от него. Това влияние е отново във всички посоки, т.е. ,може да предизвиква всякакъв вид емоции във  всеки отделен човек, а знаем че оттам ефекта е лавинообразен. Без значение от размера на тази форма, дали е стол или е небостъргач, влиянието няма да има край дори след като формата спре да съществува...НЯМА как да има край!

В този си смисъл дизайна може да бъде нещо отговорно, което не бива да се приема с лека ръка .. 

 

 

     Когато преди време пътувах ( за да намеря себе си, както прави всеки човек, който усеща че нещо не е наред ), намерих себе си винаги там, където бях в момента. Защото винаги си Тук. Никога не може да кажеш “ аз съм Там “. Само изкуството може да те заведе Там. А ако не владееш изкуство- превърни това, което правиш в изкуство.

Все още обичам и държа да работя от време на време със самите материали, които залагам в дизайните си, а когато ми се отдаде възможност- с нови такива. Винаги съм се разбирал по-добре със тези клиенти, които имат отворено мислене в това отношение. Всеки един продукт или дизайн има своето място и задача във спиралата на развитието. Дори всеки неуспешен или морално остарял проект трябва да бъде отречен и обявен за такъв, за да намери мястото си в тази Спирала. Т.е. вървенето нагоре се гради по често на неуспехите, отколкото на успехите. И от него стават част най-вече смелите и малко безразсъдните.

Не е дизайн нещо, което е повторено по абсолютно същия начин още много пъти. Това важи дори и за заначтяийството.  Ако направиш едно и също нещо сто пъти, без всеки път да се замислиш как да го подобриш или да подобриш себе си, значи равносметката е че си го направил само веднъж. Ако си правил това десет години, значи имаш опит най-много една. Другото е прехрана. Нищо повече не си допринесъл. Ако толкова си могъл, не е фатално. Но ако си могъл повече, е трагично. С други думи, ако си осъзнат и искаш да помогнеш на този наш леко объркан свят да се движи тромаво, но все пак в правилната посока, има толкова много начини да го направиш. И ако повтаряш това, което друг е направил по абсолютно същия начин, питам, счита ли се наистина това за успех. И ако всички успяваха по този начин, би ли имал посока този свят ? Свят без посока- Не благодаря !  

 

 

    Преди време споделих с непознат ( всъщност клиент в таксито, което карах в този момент ), че съжалявам че не съм завършил архитектура. Този някой без да мисли ми отвърна: "Е, това че не си архитект пречи ли ти да работиш с архитекти ? "  Не отговорих на този и без това риторичен въпрос. Това бих нарекъл съвет за милион долара!

 

     Броени седмици след тези думи купих първата си къща в нужда от ремонт, в която вложих всичките си спестени пари. Работех с архитект, дизайнер и редица изпълнители- професионалист в своята област! Къщата беше готова и я продадох. Почти без печалба. За да купя втора! 

 

     Много години по- късно, това което правя, е сумата и резултата от това което съм видял, докосвал, научил, или съм си представял по пътя.