Моят дядо беше обущар. Беше точно това, което си представя човек когато се спомене тази професия. Не си спомням за него толкова, колкото ми се иска. Иска ми се също да съм наследил гордостта на занаята, с която хората от миналото, като него разполагаха, красиво и непринудено.
Историята на дядо не е богата, но поне за мен е впечатляваща със силата си. За мен той беше от онези хора, които са докоснали истината за живота чрез начина си на живот.
Познат е все още на всички стари горноджумайци като Мите Сирако. Овчарче в детството си, белязано от бедност, нищета и сиропиталища, по-късно намира обущарството и посвещава живота си на него. Неговото дюкянче беше на приземния етаж, там, където живеехме. Напусна ни неочаквано една сутрин, на преклонната осемдесет и две годишна възраст. Помня ясно последните му думи към татко: “ Да се поразсъня само, и слизам в дюкяна !“
В спомените ми той винги имаше лукчета в джоба. Винаги работеше, а при него на пейката винаги имаше негови познати, наминаващи за малко, с които бистреха я политика, я това , което са чули в бръснарницата.
В работилницата му ухаеше ( да, за мен точно Ухаеше ) на дърво, каучук и кожа. Онези миризми, които никога не напускат спомените ти.
Дядо нямаше ценоразпис за услугите си. Познаваше повечето хора в града, и знаеше кой колко може да си позволи. И дали може да си го позволи в момента. Често цените му бяха от сорта “ като можеш-тогава ше дадеш ! “
Не че сега хората не се уважават, но като че ли в онези времена беше някак си по-видимо, по-ценно да го покажеш. Беше навсякъде. С думи и погледи. А хората от занаятите бяха изключително почитани.
Много неща ще се променят в живота и отношенията ни, но винаги ще живеем в общество. Чувствам се късметлия да съм видял този свят, толкова близък и толкова далечен. Често вземам решенията си на базата на това какво беше тогава и какво е сега.
Ще запомня дядо с това, че беше добър, справедлив и работлив. Вниманието, с което работеше бавно и сигурно. И погледът му, пълен с историята на живота му. И се надявам и в моя поглед някой ден да може да се чете нещо толкова истинско и ценно.
С над 20 годишен опит, който започва на строителната площадка, Алекс
се самоопределя като човек ,за който дизайна е отговорна игра на
материали, емоции, светлина и Време !
Вследствие на това,че е има късмета да погледне живота от различни
перспективи, в почерка му се откроява комбинация и разнообразие от
отразени познания, въображение и лично отношение. Тези качества
улягат най-трайно при работа по разнообразни проекти. С работата си в
различни дизайн стилове, като често е сред работниците на терен, Алекс
винаги се стреми към комплексни познания във и извън работното поле.